| И няма пламък | ||
| във очите... | ||
| безизразно се взират | ||
| в празнотата. | ||
| И няма я усмивката | ||
| позната... | ||
| Лицето е в поредната | ||
| гримаса. | ||
| Изчезна капчицата | ||
| лудост... | ||
| Светът е вече | ||
| тъй обикновен. | ||
| И думите лишени са | ||
| от смисъл. | ||
| Не ти ми липсваш! | ||
| Липсвам на самата | ||
| мен! | ||
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариана Вълкова Все права защищены
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
