27 авг. 2010 г., 21:07

Липсвам...

1.1K 0 19
И няма пламък  
във очите...  
безизразно се взират
в празнотата.  
И няма я усмивката
позната...  
Лицето е в поредната
гримаса.  
Изчезна капчицата
лудост...  
Светът е вече  
тъй обикновен.  
И думите лишени са
от смисъл.  
Не ти ми липсваш!
Липсвам на самата
мен!    

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Вълкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Най-тежката липса! Върни се на себе си! Поздрав за стиха!
  • На всички тук,сбъднати мечти,топли чувства,прохладна нощ,муза по необходимост и...сънища,които ще родят усмивката в утрешния ден!
  • Много,много харесах. Вярно и прекрасно написано! Поздрав.: )
  • Усмивката поражда мисли, импулсиращи здраве и живот!!!
  • !!!!!!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...