29 abr 2011, 9:00

Липсваш ми...

  Poesía
1.6K 0 2

Липсва ми  невидимото ти докосване,
И
зливащо нежната ми поезия!
П
алав лъч  на усмивка - надмощие,
С
вличащ тегоби,  изсипващ амброзия...
В
ълшебства неземни,  щракнати с пръсти,
А
корди прозвъннали с тъгата на залез...
Ш
епот на  устни - плод недокоснат...
Ми
лвана  песен, дар подарена...
С
ъчка попукваща  топло в огнище,
Е
ленова стъпка,  бистра водица
Г
лътка да глътна  дано се отприщи
А
нгелски глас - полет на птица...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жанета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...