29.04.2011 г., 9:00

Липсваш ми...

1.6K 0 2

Липсва ми  невидимото ти докосване,
И
зливащо нежната ми поезия!
П
алав лъч  на усмивка - надмощие,
С
вличащ тегоби,  изсипващ амброзия...
В
ълшебства неземни,  щракнати с пръсти,
А
корди прозвъннали с тъгата на залез...
Ш
епот на  устни - плод недокоснат...
Ми
лвана  песен, дар подарена...
С
ъчка попукваща  топло в огнище,
Е
ленова стъпка,  бистра водица
Г
лътка да глътна  дано се отприщи
А
нгелски глас - полет на птица...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жанета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...