29 апр. 2011 г., 09:00

Липсваш ми...

1.6K 0 2

Липсва ми  невидимото ти докосване,
И
зливащо нежната ми поезия!
П
алав лъч  на усмивка - надмощие,
С
вличащ тегоби,  изсипващ амброзия...
В
ълшебства неземни,  щракнати с пръсти,
А
корди прозвъннали с тъгата на залез...
Ш
епот на  устни - плод недокоснат...
Ми
лвана  песен, дар подарена...
С
ъчка попукваща  топло в огнище,
Е
ленова стъпка,  бистра водица
Г
лътка да глътна  дано се отприщи
А
нгелски глас - полет на птица...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жанета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...