29 апр. 2011 г., 09:00

Липсваш ми...

1.6K 0 2

Липсва ми  невидимото ти докосване,
И
зливащо нежната ми поезия!
П
алав лъч  на усмивка - надмощие,
С
вличащ тегоби,  изсипващ амброзия...
В
ълшебства неземни,  щракнати с пръсти,
А
корди прозвъннали с тъгата на залез...
Ш
епот на  устни - плод недокоснат...
Ми
лвана  песен, дар подарена...
С
ъчка попукваща  топло в огнище,
Е
ленова стъпка,  бистра водица
Г
лътка да глътна  дано се отприщи
А
нгелски глас - полет на птица...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жанета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...