Apr 29, 2011, 9:00 AM

Липсваш ми...

  Poetry
1.6K 0 2

Липсва ми  невидимото ти докосване,
И
зливащо нежната ми поезия!
П
алав лъч  на усмивка - надмощие,
С
вличащ тегоби,  изсипващ амброзия...
В
ълшебства неземни,  щракнати с пръсти,
А
корди прозвъннали с тъгата на залез...
Ш
епот на  устни - плод недокоснат...
Ми
лвана  песен, дар подарена...
С
ъчка попукваща  топло в огнище,
Е
ленова стъпка,  бистра водица
Г
лътка да глътна  дано се отприщи
А
нгелски глас - полет на птица...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жанета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...