Липсва ми невидимото ти докосване,
Изливащо нежната ми поезия!
Палав лъч на усмивка - надмощие,
Свличащ тегоби, изсипващ амброзия...
Вълшебства неземни, щракнати с пръсти,
Акорди прозвъннали с тъгата на залез...
Шепот на устни - плод недокоснат...
Милвана песен, дар подарена...
Съчка попукваща топло в огнище,
Еленова стъпка, бистра водица
Глътка да глътна дано се отприщи
Ангелски глас - полет на птица...
© Жанета All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
