1 jun 2010, 21:23
Липсваш ми...
1386
1
1
Липсваш ми...
Липсваш ми… Искам те до мен.
Липсваш ми… Всеки божи ден.
Липсваш ми… Ти си моята мечта.
Липсваш ми… Успя да промениш света.
Липсваш ми… Защо те няма?
Липсваш ми… Да не си някаква измама?
Липсваш ми… А си тук.
Липсваш ми… Сякаш си някой друг.
Липсваш ми… Защо не си до мен?
Липсваш ми… Май има проблем.
Липсваш ми… Искам да сме заедно.
Липсваш ми… Но никога няма да бъдем едно.
© Ева Димитрова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
"Стъпките ти още ритат кишата,
изяли токове като обувки на сакат.
Наесен винаги ми липсваш. Колко есени
превърнах в думи. И във вълчи глад.
По тебе. Позагубих бройката..
Но много повече отколкото те имах.
Вродената ми алчност към обичане,
понякога тактува неритмично.
Натиска скулите и ми размива мозъка,
разделя те на две и те нарязва.
Понякога не си, понякога си в повече,
понякога те мразя, после ти ме мразиш.
Наесен винаги ми липсваш. Просто дупка
в стомаха и железен вкус нагладно.
През другите сезони...го подтискам.
Защото...Вярваш ли ми, че е постоянно?"
Едно прекрасно стиховорение!!!