Липсваш ми...

Poetry » Love

1.6K 1 1

Липсваш ми...

Липсваш ми… Искам те до мен.

Липсваш ми… Всеки божи ден.

Липсваш ми… Ти си моята мечта.

Липсваш ми… Успя да промениш света.

Липсваш ми… Защо те няма?

Липсваш ми… Да не си някаква измама?

Липсваш ми… А си тук.

Липсваш ми… Сякаш си някой друг.

Липсваш ми… Защо не си до мен?

Липсваш ми… Май има проблем.

Липсваш ми… Искам да сме заедно.

Липсваш ми… Но никога няма да бъдем едно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vedrina (Марина Стоянова)

Липсата на любимия човек винаги причинява много болка!!!

"Стъпките ти още ритат кишата,
изяли токове като обувки на сакат.
Наесен винаги ми липсваш. Колко есени
превърнах в думи. И във вълчи глад.
По тебе. Позагубих бройката..
Но много повече отколкото те имах.
Вродената ми алчност към обичане,
понякога тактува неритмично.
Натиска скулите и ми размива мозъка,
разделя те на две и те нарязва.
Понякога не си, понякога си в повече,
понякога те мразя, после ти ме мразиш.
Наесен винаги ми липсваш. Просто дупка
в стомаха и железен вкус нагладно.
През другите сезони...го подтискам.
Защото...Вярваш ли ми, че е постоянно?"

Едно прекрасно стиховорение!!!

2010-06-02T06:23:39+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0