Липсваш ми...

Poetry » Love

1.6K 1 1

Липсваш ми...

Липсваш ми… Искам те до мен.

Липсваш ми… Всеки божи ден.

Липсваш ми… Ти си моята мечта.

Липсваш ми… Успя да промениш света.

Липсваш ми… Защо те няма?

Липсваш ми… Да не си някаква измама?

Липсваш ми… А си тук.

Липсваш ми… Сякаш си някой друг.

Липсваш ми… Защо не си до мен?

Липсваш ми… Май има проблем.

Липсваш ми… Искам да сме заедно.

Липсваш ми… Но никога няма да бъдем едно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vedrina (Марина Стоянова)

Липсата на любимия човек винаги причинява много болка!!!

"Стъпките ти още ритат кишата,
изяли токове като обувки на сакат.
Наесен винаги ми липсваш. Колко есени
превърнах в думи. И във вълчи глад.
По тебе. Позагубих бройката..
Но много повече отколкото те имах.
Вродената ми алчност към обичане,
понякога тактува неритмично.
Натиска скулите и ми размива мозъка,
разделя те на две и те нарязва.
Понякога не си, понякога си в повече,
понякога те мразя, после ти ме мразиш.
Наесен винаги ми липсваш. Просто дупка
в стомаха и железен вкус нагладно.
През другите сезони...го подтискам.
Защото...Вярваш ли ми, че е постоянно?"

Едно прекрасно стиховорение!!!

2010-06-02T06:23:39+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0