1.06.2010 г., 21:23

Липсваш ми...

1.6K 1 1

Липсваш ми...


Липсваш ми… Искам те до мен.

Липсваш ми… Всеки божи ден.

Липсваш ми… Ти си моята мечта.

Липсваш ми… Успя да промениш света.

 

Липсваш ми… Защо те няма?

Липсваш ми… Да не си някаква измама?

Липсваш ми… А си тук.

Липсваш ми… Сякаш си някой друг.

 

Липсваш ми… Защо не си до мен?

Липсваш ми… Май има проблем.

Липсваш ми… Искам да сме заедно.

Липсваш ми… Но никога няма да бъдем едно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ева Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Липсата на любимия човек винаги причинява много болка!!!

    "Стъпките ти още ритат кишата,
    изяли токове като обувки на сакат.
    Наесен винаги ми липсваш. Колко есени
    превърнах в думи. И във вълчи глад.
    По тебе. Позагубих бройката..
    Но много повече отколкото те имах.
    Вродената ми алчност към обичане,
    понякога тактува неритмично.
    Натиска скулите и ми размива мозъка,
    разделя те на две и те нарязва.
    Понякога не си, понякога си в повече,
    понякога те мразя, после ти ме мразиш.
    Наесен винаги ми липсваш. Просто дупка
    в стомаха и железен вкус нагладно.
    През другите сезони...го подтискам.
    Защото...Вярваш ли ми, че е постоянно?"

    Едно прекрасно стиховорение!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...