1.06.2010 г., 21:23

Липсваш ми...

1.6K 1 1

Липсваш ми...


Липсваш ми… Искам те до мен.

Липсваш ми… Всеки божи ден.

Липсваш ми… Ти си моята мечта.

Липсваш ми… Успя да промениш света.

 

Липсваш ми… Защо те няма?

Липсваш ми… Да не си някаква измама?

Липсваш ми… А си тук.

Липсваш ми… Сякаш си някой друг.

 

Липсваш ми… Защо не си до мен?

Липсваш ми… Май има проблем.

Липсваш ми… Искам да сме заедно.

Липсваш ми… Но никога няма да бъдем едно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ева Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Липсата на любимия човек винаги причинява много болка!!!

    "Стъпките ти още ритат кишата,
    изяли токове като обувки на сакат.
    Наесен винаги ми липсваш. Колко есени
    превърнах в думи. И във вълчи глад.
    По тебе. Позагубих бройката..
    Но много повече отколкото те имах.
    Вродената ми алчност към обичане,
    понякога тактува неритмично.
    Натиска скулите и ми размива мозъка,
    разделя те на две и те нарязва.
    Понякога не си, понякога си в повече,
    понякога те мразя, после ти ме мразиш.
    Наесен винаги ми липсваш. Просто дупка
    в стомаха и железен вкус нагладно.
    През другите сезони...го подтискам.
    Защото...Вярваш ли ми, че е постоянно?"

    Едно прекрасно стиховорение!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...