Липсваш ми...

Poesía » De amor

807 0 2

Не бях достойна за искрица радост,

за думите "Обичам те", прошепнати във тъмнината...

Заслужих си да ме отхвърлиш и сега ще страдам,

че разкрих си истински душата...

Никой тук не знае как се чувствам,

този свят изпълнен е с жестокост,

хората прикриват се така изкусно,
всичко се мени, а аз обичам болката...

Докато облива ме безкраен дъжд,
Все ще мисля, че още ме обичаш...

Знаеш ли - животът ми без теб е пуст.

Искам да ти кажа, че не го отричам...

Липсваш ми...!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0