Липсваш ми...

Poesía » De amor

810 0 2

Не бях достойна за искрица радост,

за думите "Обичам те", прошепнати във тъмнината...

Заслужих си да ме отхвърлиш и сега ще страдам,

че разкрих си истински душата...

Никой тук не знае как се чувствам,

този свят изпълнен е с жестокост,

хората прикриват се така изкусно,
всичко се мени, а аз обичам болката...

Докато облива ме безкраен дъжд,
Все ще мисля, че още ме обичаш...

Знаеш ли - животът ми без теб е пуст.

Искам да ти кажа, че не го отричам...

Липсваш ми...!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0