3 апр. 2009 г., 22:08

Липсваш ми...

806 0 2

 

Не бях достойна за искрица радост,

за думите "Обичам те", прошепнати във тъмнината...

Заслужих си да ме отхвърлиш и сега ще страдам,

че разкрих си истински душата...

 

Никой тук не знае как се чувствам,

този свят изпълнен е с жестокост,

хората прикриват се така  изкусно,
всичко се мени, а аз обичам болката...

 

Докато облива ме безкраен дъжд,
Все ще мисля, че още ме обичаш...

Знаеш ли - животът ми без теб е пуст.

Искам да ти кажа, че не го отричам...

Липсваш ми...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивона Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...