3 апр. 2009 г., 22:08

Липсваш ми...

811 0 2

 

Не бях достойна за искрица радост,

за думите "Обичам те", прошепнати във тъмнината...

Заслужих си да ме отхвърлиш и сега ще страдам,

че разкрих си истински душата...

 

Никой тук не знае как се чувствам,

този свят изпълнен е с жестокост,

хората прикриват се така  изкусно,
всичко се мени, а аз обичам болката...

 

Докато облива ме безкраен дъжд,
Все ще мисля, че още ме обичаш...

Знаеш ли - животът ми без теб е пуст.

Искам да ти кажа, че не го отричам...

Липсваш ми...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивона Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...