3.04.2009 г., 22:08

Липсваш ми...

808 0 2

 

Не бях достойна за искрица радост,

за думите "Обичам те", прошепнати във тъмнината...

Заслужих си да ме отхвърлиш и сега ще страдам,

че разкрих си истински душата...

 

Никой тук не знае как се чувствам,

този свят изпълнен е с жестокост,

хората прикриват се така  изкусно,
всичко се мени, а аз обичам болката...

 

Докато облива ме безкраен дъжд,
Все ще мисля, че още ме обичаш...

Знаеш ли - животът ми без теб е пуст.

Искам да ти кажа, че не го отричам...

Липсваш ми...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивона Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...