31 may 2007, 13:17

Липсваш ми

  Poesía
1.5K 0 8
 

Липсваш ми


Липсваш ми, далечен звън, корона от

сияйна тишина, розова вода -

приближи се ти до мен, ела.


Усещам те наблизо.


С ухание на цъфнала градина те

свързвам аз, пред замъка на моите мечти
окъпана в сияйни капчици от
златистия фонтан, в зори.

                    

Липсваш ми, венец направен от сълзи,

земята в твоите очи, поток стрели към

диамант - къде ме чакаш ти?

                  
В песента на облака.


Сладостта помръква, птиците мълчат,
единствено камбаните в твоите ръце звънят,
вълните в сърцето ти ехтят -
събуден огнен кристал е на съдбата.

                     
Липсваш ми, далечен звън, младостта

 в едно дете, като изсъхнал спомен,

 потопен в море.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аз Мистик Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...