Липсваш ми
Липсваш ми
Липсваш ми, далечен звън, корона от
сияйна тишина, розова вода -
приближи се ти до мен, ела.
Усещам те наблизо.
С ухание на цъфнала градина те
свързвам аз, пред замъка на моите мечти
окъпана в сияйни капчици от
златистия фонтан, в зори.
Липсваш ми, венец направен от сълзи,
земята в твоите очи, поток стрели към
диамант - къде ме чакаш ти?
В песента на облака.
Сладостта помръква, птиците мълчат,
единствено камбаните в твоите ръце звънят,
вълните в сърцето ти ехтят -
събуден огнен кристал е на съдбата.
Липсваш ми, далечен звън, младостта
в едно дете, като изсъхнал спомен,
потопен в море.
© Аз Мистик All rights reserved.
