31 мая 2007 г., 13:17

Липсваш ми 

  Поэзия
1253 0 8
 

Липсваш ми


Липсваш ми, далечен звън, корона от

сияйна тишина, розова вода -

приближи се ти до мен, ела.


Усещам те наблизо.


С ухание на цъфнала градина те

свързвам аз, пред замъка на моите мечти
окъпана в сияйни капчици от
златистия фонтан, в зори.

                    

Липсваш ми, венец направен от сълзи,

земята в твоите очи, поток стрели към

диамант - къде ме чакаш ти?

                  
В песента на облака.


Сладостта помръква, птиците мълчат,
единствено камбаните в твоите ръце звънят,
вълните в сърцето ти ехтят -
събуден огнен кристал е на съдбата.

                     
Липсваш ми, далечен звън, младостта

 в едно дете, като изсъхнал спомен,

 потопен в море.

© Аз Мистик Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??