Липсваш ми, татко...

27 ago 2014, 20:56

Poesía

3141 0 2

Мина животът ми

все по чужбина,

ала където да бях,

с радост завръщах се

в свойта родина,

с обич синовна живях!

Двери железни

отново разтваря

свят, в който аз съм живял!

"Липсваш ми, татко..."–

в мен глас проговаря!

Дворът е глух, опустял!

Меката,

още зелена морава...

Орехът... Кестенът стар...

Стъпка последна

до прага остава...–

сякаш стоя пред олтар!

Ето дома,

в който аз съм порасъл–

много просторен и чист,

светъл и топъл!...

На празната маса

сгънат на четири лист!

Бързо разгръщам го!...

Няколко реда

писала мойта ръка...

Спомен възкръсва!...

Отсреща ме гледа

татко... И бликва сълза!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.