mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
47 979

27 авг. 2014 г., 20:56

Липсваш ми, татко...

Поэзия

3.4K 0 2

Мина животът ми

все по чужбина,

ала където да бях,

с радост завръщах се

в свойта родина,

с обич синовна живях!

Двери железни

отново разтваря

свят, в който аз съм живял!

"Липсваш ми, татко..."–

в мен глас проговаря!

Дворът е глух, опустял!

Меката,

още зелена морава...

Орехът... Кестенът стар...

Стъпка последна

до прага остава...–

сякаш стоя пред олтар!

Ето дома,

в който аз съм порасъл–

много просторен и чист,

светъл и топъл!...

На празната маса

сгънат на четири лист!

Бързо разгръщам го!...

Няколко реда

писала мойта ръка...

Спомен възкръсва!...

Отсреща ме гледа

татко... И бликва сълза!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬