Aug 27, 2014, 8:56 PM

Липсваш ми, татко...

  Poetry
3.4K 0 2

Мина животът ми

все по чужбина,

ала където да бях,

с радост завръщах се

в свойта родина,

с обич синовна живях!

 

Двери железни

отново разтваря

свят, в който аз съм живял!

"Липсваш ми, татко..."–

в мен глас проговаря!

Дворът е глух, опустял!

 

Меката,

още зелена морава...

Орехът... Кестенът стар...

Стъпка последна

до прага остава...–

сякаш стоя пред олтар!

 

Ето дома,

в който аз съм порасъл–

много просторен и чист,

светъл и топъл!...

На празната маса

сгънат на четири лист!

 

Бързо разгръщам го!...

Няколко реда

писала мойта ръка...

Спомен възкръсва!...

Отсреща ме гледа

татко... И бликва сълза!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...