8 nov 2009, 1:15

Липсваш ми... винаги...

  Poesía
979 0 0

Погледът ти докосна сърцето ми...

Твоята любов ме завладя...

Дръж ме в своите прегръдки,

ела по-близо, ела по-близо до мен...

 

Той се сърди на мен,

аз се сърдя на него...

Но чувствам,

че трябва да говоря със него...

 

Сред тълпата и в самотата...

В дълбините на моето желание..

В болка и страдание...

Липсваш ми... винаги...

 

Твоята любов е моят живот...

Не мога да загубя обичта ти...

Опитвам дни и нощи,

но не мога да изтрия образа ти...

 

В съня ми и  когато съм будна...

И в светлина и тъмнина...

В болка и страдание...

Липсваш ми... винаги...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жулиета Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...