Nov 8, 2009, 1:15 AM

Липсваш ми... винаги...

  Poetry
975 0 0

Погледът ти докосна сърцето ми...

Твоята любов ме завладя...

Дръж ме в своите прегръдки,

ела по-близо, ела по-близо до мен...

 

Той се сърди на мен,

аз се сърдя на него...

Но чувствам,

че трябва да говоря със него...

 

Сред тълпата и в самотата...

В дълбините на моето желание..

В болка и страдание...

Липсваш ми... винаги...

 

Твоята любов е моят живот...

Не мога да загубя обичта ти...

Опитвам дни и нощи,

но не мога да изтрия образа ти...

 

В съня ми и  когато съм будна...

И в светлина и тъмнина...

В болка и страдание...

Липсваш ми... винаги...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жулиета Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...