8 нояб. 2009 г., 01:15

Липсваш ми... винаги...

989 0 0

Погледът ти докосна сърцето ми...

Твоята любов ме завладя...

Дръж ме в своите прегръдки,

ела по-близо, ела по-близо до мен...

 

Той се сърди на мен,

аз се сърдя на него...

Но чувствам,

че трябва да говоря със него...

 

Сред тълпата и в самотата...

В дълбините на моето желание..

В болка и страдание...

Липсваш ми... винаги...

 

Твоята любов е моят живот...

Не мога да загубя обичта ти...

Опитвам дни и нощи,

но не мога да изтрия образа ти...

 

В съня ми и  когато съм будна...

И в светлина и тъмнина...

В болка и страдание...

Липсваш ми... винаги...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жулиета Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...