Лисици на прага
Те идват винаги по сумрак –
невидими и хитри, огладнели,
и върху рижия им гръб горят
инстинкти за коварство и победи...
безпомощните мигове без орбита
пропадат в очните им стъкленици,
пълзят и срам, и страх, и голи образи
се взират в тях като молителки...
лалетата отсреща проговарят,
отворили чадъри - хищни пазви,
ловят наивни паяци и ги подпалват,
а Ида пие чай и вярва в нежността им...
припяват тихо своята канцона
момичетата в порцелановата стая,
и аз, и те сме девите от спомена
на бившия ловец – пазача на пазара
....
в сатен и рюш и рокля на лалета
прекрачва прага Ида в часов пик –
без свян и горест, с ярък грим
развявам рижави коси на хищница...
© Златина Георгиева Todos los derechos reservados