11 abr 2013, 23:06

Лисици на прага

  Poesía » Otra
759 0 0

Лисици на прага

 

Те идват винаги по сумрак –

невидими и хитри, огладнели,

и върху рижия им гръб горят

инстинкти за коварство и победи...

 

безпомощните мигове без орбита

пропадат в очните им стъкленици,

пълзят и срам, и страх, и голи образи

се взират в тях като молителки...

 

лалетата отсреща  проговарят,

отворили чадъри - хищни пазви,

ловят наивни паяци и ги подпалват,

а Ида пие чай и вярва в нежността им...

 

припяват тихо своята канцона

момичетата в порцелановата стая,

и аз, и те сме девите от спомена

на бившия ловец – пазача на пазара

....

в сатен и рюш и рокля на лалета

прекрачва прага Ида в часов пик –

без свян и горест, с ярък грим

развявам рижави коси на хищница...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...