Лисици на прага

Те идват винаги по сумрак –

невидими и хитри, огладнели,

и върху рижия им гръб горят

инстинкти за коварство и победи...

безпомощните мигове без орбита

пропадат в очните им стъкленици,

пълзят и срам, и страх, и голи образи

се взират в тях като молителки...

лалетата отсреща  проговарят,

отворили чадъри - хищни пазви,

ловят наивни паяци и ги подпалват,

а Ида пие чай и вярва в нежността им...

припяват тихо своята канцона

момичетата в порцелановата стая,

и аз, и те сме девите от спомена

на бившия ловец – пазача на пазара

....

в сатен и рюш и рокля на лалета

прекрачва прага Ида в часов пик –

без свян и горест, с ярък грим

развявам рижави коси на хищница...