Apr 11, 2013, 11:06 PM

Лисици на прага

  Poetry » Other
756 0 0

Лисици на прага

 

Те идват винаги по сумрак –

невидими и хитри, огладнели,

и върху рижия им гръб горят

инстинкти за коварство и победи...

 

безпомощните мигове без орбита

пропадат в очните им стъкленици,

пълзят и срам, и страх, и голи образи

се взират в тях като молителки...

 

лалетата отсреща  проговарят,

отворили чадъри - хищни пазви,

ловят наивни паяци и ги подпалват,

а Ида пие чай и вярва в нежността им...

 

припяват тихо своята канцона

момичетата в порцелановата стая,

и аз, и те сме девите от спомена

на бившия ловец – пазача на пазара

....

в сатен и рюш и рокля на лалета

прекрачва прага Ида в часов пик –

без свян и горест, с ярък грим

развявам рижави коси на хищница...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...