Лист бял и черен молив

22 feb 2008, 22:56

Poesía » De amor

858 0 2

игра опасна играят,

искат да напишат всеки порив,

сърце да изтерзаят.

Думи и вопли се преплитат,

чертаят и се изясняват,

рисуват образи смътни,

но как липсата ми да изпишат?

Тъжното синьо в очите запечатайте,

тупа на сърцето ми,

празните ръце и студеното ложе,

болезнените часове мечти!

Скрийте меките утринни лъчи,

които не го огряват до мен!

Заглушете гласа му мек,

който още в ушите ечи!

И махнете тая напразна и своеволна

надежда, която вечер гоня,

а тя сутрин идва пак нежелана!

Къде сте вие, думи, да изпишете това

и после да го премахнете с магия?

11. I. 2008

Цикъл 5

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

didida (Кера Господинова)

2008-02-23T09:50:09+02:00

И на мен не ми харесва много ритъма..., но без някои думи губя идеята и не мога да ги сменя.
Освен това част от нея е, че думите, човешкият речник не достига за пълен израз на емоциите. Дай ми предложение как да оправя стиха и да опровегаеш последното, Селена!
The_gold_f (Веселина Костадинова)

2008-02-23T01:28:00+02:00

Много ми хареса!И аз имам едно стихче с подобно послание.Май сме доста,които се доверяваме на листа и молива,за да избягаме от болката.