Лист бял и черен молив
игра опасна играят,
искат да напишат всеки порив,
сърце да изтерзаят.
Думи и вопли се преплитат,
чертаят и се изясняват,
рисуват образи смътни,
но как липсата ми да изпишат?
Тъжното синьо в очите запечатайте,
тупа на сърцето ми,
празните ръце и студеното ложе,
болезнените часове мечти!
Скрийте меките утринни лъчи,
които не го огряват до мен!
Заглушете гласа му мек,
който още в ушите ечи!
И махнете тая напразна и своеволна
надежда, която вечер гоня,
а тя сутрин идва пак нежелана!
Къде сте вие, думи, да изпишете това
и после да го премахнете с магия?
11. I. 2008
Цикъл 5
© Кера Господинова All rights reserved.
Освен това част от нея е, че думите, човешкият речник не достига за пълен израз на емоциите. Дай ми предложение как да оправя стиха и да опровегаеш последното, Селена!