22.02.2008 г., 22:56

Лист бял и черен молив

1.1K 0 2
 

Лист бял и черен молив

игра опасна играят,

искат да напишат всеки порив,

сърце да изтерзаят.

 

Думи и вопли се преплитат,

чертаят и се изясняват,

рисуват образи смътни,

но как липсата ми да изпишат?

 

Тъжното синьо в очите запечатайте,

тупа на сърцето ми,

празните ръце и студеното ложе,

болезнените часове мечти!

 

Скрийте меките утринни лъчи,

които не го огряват до мен!

 

Заглушете гласа му мек,

който още в ушите ечи!

 

И махнете тая напразна и своеволна

надежда, която вечер гоня,

а тя сутрин идва пак нежелана!

 

Къде сте вие, думи, да изпишете това

и после да го премахнете с магия?

 

11. I. 2008

Цикъл 5

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кера Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И на мен не ми харесва много ритъма..., но без някои думи губя идеята и не мога да ги сменя.
    Освен това част от нея е, че думите, човешкият речник не достига за пълен израз на емоциите. Дай ми предложение как да оправя стиха и да опровегаеш последното, Селена!
  • Много ми хареса!И аз имам едно стихче с подобно послание.Май сме доста,които се доверяваме на листа и молива,за да избягаме от болката.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...