17 nov 2024, 1:42

Лист подписан в папка "разни "

  Poesía
336 3 4

И като нокти впити в дланите болят
ръцете на съвремието празни
и нищо не го трогва, не го дразни
побърканият с технологиите свят.

 

И без сърце живее си така благат.
Любов ли? Лист подписан в папка "разни "
По-евтина от плътските съблазни.
Поетите ли? Просто сбъркани са, брат.

 

За да се стоплят, свойте стихове горят.
И нищо земно, вярвай, не ги блазни,
те – единаци – тъжни и омразни...
След смърт от обич те погребват неопят...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пак ме усмихна, Кате. Който трябва - ще ме разбере, който не ме разбира - и не трябва. Това със сливането не го умея. И сума сумарум - един коментар написан от някого, който е намерил своето нещо в писанията ми е по-ценен от разните страници, книги и конкурси.
  • И аз мисля като теб, Наде. Ако пишех за пари нямаше да ми доставя такова удоволствие и да се забавлявам.
    И слава богу изобщо не ми личи, че пиша. Сливам се с тълпата, защото различните дразнят, провокират и пречат.
  • Ох, Кате, така ме разсмя с това: "добре, че не ме знаят" А мен ме знаят и регулярно ми "трият сол" на главата как трябвало да си направя страница във Фейса, стихосбирка да издам. Спонсори щели да ми намерят. Иди обяснявай, че писането за теб е просто потребност... Понякога сядам с доброто желание да го направя, но после махвам с ръка и си казвам:
    Който иска да чете - знае къде.
    Вари го, печи го - Тодоран си е Тодоран...
  • Така е. Всички около мен смятат сбъркани поетите, а който ги чете е още по-зле. Добре, че не ме знаят.
    Един бездушен свят.
    Хубаво написано.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...