17 нояб. 2024 г., 01:42

Лист подписан в папка "разни "

339 3 4

И като нокти впити в дланите болят
ръцете на съвремието празни
и нищо не го трогва, не го дразни
побърканият с технологиите свят.

 

И без сърце живее си така благат.
Любов ли? Лист подписан в папка "разни "
По-евтина от плътските съблазни.
Поетите ли? Просто сбъркани са, брат.

 

За да се стоплят, свойте стихове горят.
И нищо земно, вярвай, не ги блазни,
те – единаци – тъжни и омразни...
След смърт от обич те погребват неопят...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пак ме усмихна, Кате. Който трябва - ще ме разбере, който не ме разбира - и не трябва. Това със сливането не го умея. И сума сумарум - един коментар написан от някого, който е намерил своето нещо в писанията ми е по-ценен от разните страници, книги и конкурси.
  • И аз мисля като теб, Наде. Ако пишех за пари нямаше да ми доставя такова удоволствие и да се забавлявам.
    И слава богу изобщо не ми личи, че пиша. Сливам се с тълпата, защото различните дразнят, провокират и пречат.
  • Ох, Кате, така ме разсмя с това: "добре, че не ме знаят" А мен ме знаят и регулярно ми "трият сол" на главата как трябвало да си направя страница във Фейса, стихосбирка да издам. Спонсори щели да ми намерят. Иди обяснявай, че писането за теб е просто потребност... Понякога сядам с доброто желание да го направя, но после махвам с ръка и си казвам:
    Който иска да чете - знае къде.
    Вари го, печи го - Тодоран си е Тодоран...
  • Така е. Всички около мен смятат сбъркани поетите, а който ги чете е още по-зле. Добре, че не ме знаят.
    Един бездушен свят.
    Хубаво написано.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...