И като нокти впити в дланите болят
ръцете на съвремието празни
и нищо не го трогва, не го дразни
побърканият с технологиите свят.
И без сърце живее си така благат.
Любов ли? Лист подписан в папка "разни "
По-евтина от плътските съблазни.
Поетите ли? Просто сбъркани са, брат.
За да се стоплят, свойте стихове горят.
И нищо земно, вярвай, не ги блазни,
те – единаци – тъжни и омразни...
След смърт от обич те погребват неопят...
© Надежда Ангелова Все права защищены