17.11.2024 г., 1:42

Лист подписан в папка "разни "

333 3 4

И като нокти впити в дланите болят
ръцете на съвремието празни
и нищо не го трогва, не го дразни
побърканият с технологиите свят.

 

И без сърце живее си така благат.
Любов ли? Лист подписан в папка "разни "
По-евтина от плътските съблазни.
Поетите ли? Просто сбъркани са, брат.

 

За да се стоплят, свойте стихове горят.
И нищо земно, вярвай, не ги блазни,
те – единаци – тъжни и омразни...
След смърт от обич те погребват неопят...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пак ме усмихна, Кате. Който трябва - ще ме разбере, който не ме разбира - и не трябва. Това със сливането не го умея. И сума сумарум - един коментар написан от някого, който е намерил своето нещо в писанията ми е по-ценен от разните страници, книги и конкурси.
  • И аз мисля като теб, Наде. Ако пишех за пари нямаше да ми доставя такова удоволствие и да се забавлявам.
    И слава богу изобщо не ми личи, че пиша. Сливам се с тълпата, защото различните дразнят, провокират и пречат.
  • Ох, Кате, така ме разсмя с това: "добре, че не ме знаят" А мен ме знаят и регулярно ми "трият сол" на главата как трябвало да си направя страница във Фейса, стихосбирка да издам. Спонсори щели да ми намерят. Иди обяснявай, че писането за теб е просто потребност... Понякога сядам с доброто желание да го направя, но после махвам с ръка и си казвам:
    Който иска да чете - знае къде.
    Вари го, печи го - Тодоран си е Тодоран...
  • Така е. Всички около мен смятат сбъркани поетите, а който ги чете е още по-зле. Добре, че не ме знаят.
    Един бездушен свят.
    Хубаво написано.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...