11 nov 2017, 8:40

Листата падат бавно...

  Poesía » Civil
1.9K 1 1

 

Листата падат бавно... без теб

обичам те за всичко което си ми дала

ти от мен направи малко по-добър човек

обичам те... не го приемай със досада

 

Листата падат бавно... и неумолимо

като годините ни, които отминават във мъгли

не можем да се борим с егото си  да простиме

на този който винаги по нас гори

 

Листата падат бавно... и самотно

във края на живота си сами остават те

защо обичаме представата за други

и палим мостовете си зад нас 

 

Листата падат бавно... и умират

в едно легло от спомени и минало

защо да чакаме смъртта да събере душите ни,

когато можем да сме заедно и приживе... приятели

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сетих се за една песен, сега я въртят на някаква Михаела май беше. Да ти кажа честно твоя стих е къде, къде по-хубав от тази песен.
    Поздрави

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...