Листата падат бавно... без теб

обичам те за всичко което си ми дала

ти от мен направи малко по-добър човек

обичам те... не го приемай със досада

Листата падат бавно... и неумолимо

като годините ни, които отминават във мъгли

не можем да се борим с егото си  да простиме

на този който винаги по нас гори

Листата падат бавно... и самотно

във края на живота си сами остават те

защо обичаме представата за други

и палим мостовете си зад нас 

Листата падат бавно... и умират

в едно легло от спомени и минало

защо да чакаме смъртта да събере душите ни,

когато можем да сме заедно и приживе... приятели