Листата падат бавно...
Листата падат бавно... без теб
обичам те за всичко което си ми дала
ти от мен направи малко по-добър човек
обичам те... не го приемай със досада
Листата падат бавно... и неумолимо
като годините ни, които отминават във мъгли
не можем да се борим с егото си да простиме
на този който винаги по нас гори
Листата падат бавно... и самотно
във края на живота си сами остават те
защо обичаме представата за други
и палим мостовете си зад нас
Листата падат бавно... и умират
в едно легло от спомени и минало
защо да чакаме смъртта да събере душите ни,
когато можем да сме заедно и приживе... приятели
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Калоян Тодоров Все права защищены
