30 dic 2010, 20:17

Листите на календара

  Poesía » Otra
631 0 3

Къде отлитат листите на календара,

ухаещи на миналото щастие?

Дали годината пределно стара

не ги предъвква със нескрито сладострастие?

 

Къде са листите със дните неспокойни,

с коси разрошени  от грижи и беди?

Дали наистина са недостойни

да отброяват  нашите, човешките съдби?

 

И други листи срещат се във календара -

с лица еднакви, скучни, в миши цветове.

Животът свойте кръгове затваря.

Кажете ми, къде изчезват всички светове?

 

От тях ветрило искам аз да си направя,

очи да вперя  в чудния им кръговрат.

И ден дори не искам да забравя,

отивайки си с мир във  Оня, По-добрия Свят.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...