30 дек. 2010 г., 20:17

Листите на календара

629 0 3

Къде отлитат листите на календара,

ухаещи на миналото щастие?

Дали годината пределно стара

не ги предъвква със нескрито сладострастие?

 

Къде са листите със дните неспокойни,

с коси разрошени  от грижи и беди?

Дали наистина са недостойни

да отброяват  нашите, човешките съдби?

 

И други листи срещат се във календара -

с лица еднакви, скучни, в миши цветове.

Животът свойте кръгове затваря.

Кажете ми, къде изчезват всички светове?

 

От тях ветрило искам аз да си направя,

очи да вперя  в чудния им кръговрат.

И ден дори не искам да забравя,

отивайки си с мир във  Оня, По-добрия Свят.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...