30.12.2010 г., 20:17

Листите на календара

627 0 3

Къде отлитат листите на календара,

ухаещи на миналото щастие?

Дали годината пределно стара

не ги предъвква със нескрито сладострастие?

 

Къде са листите със дните неспокойни,

с коси разрошени  от грижи и беди?

Дали наистина са недостойни

да отброяват  нашите, човешките съдби?

 

И други листи срещат се във календара -

с лица еднакви, скучни, в миши цветове.

Животът свойте кръгове затваря.

Кажете ми, къде изчезват всички светове?

 

От тях ветрило искам аз да си направя,

очи да вперя  в чудния им кръговрат.

И ден дори не искам да забравя,

отивайки си с мир във  Оня, По-добрия Свят.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...