Къде отлитат листите на календара,
ухаещи на миналото щастие?
Дали годината пределно стара
не ги предъвква със нескрито сладострастие?
Къде са листите със дните неспокойни,
с коси разрошени от грижи и беди?
Дали наистина са недостойни
да отброяват нашите, човешките съдби?
И други листи срещат се във календара -
с лица еднакви, скучни, в миши цветове.
Животът свойте кръгове затваря.
Кажете ми, къде изчезват всички светове?
От тях ветрило искам аз да си направя,
очи да вперя в чудния им кръговрат.
И ден дори не искам да забравя,
отивайки си с мир във Оня, По-добрия Свят.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
светли празнични дни ти пожелавам!
бъди щастлива...сърдечно те ппрегръщам.