violently (Ася)
69 896
20 feb 2010, 13:53

Листопад 

  Poesía
955 0 19

С теб различно мълчим. И различно се молим,

само влакът еднакво не спира пред нас,

тук на релсите тихо заспал е Пророкът ни –

стиснал шепа от топлата есенна пръст.

 

Помогни ми да срежа на две тази ябълка

и до мене седни за последния пир,

не ми казвай в очите как, защо си направил,

колко днес съжаляваш, кой с какво бил сгрешил.

 

Не ми казвай за утре – вече няма такова,

отрежи тези болни и стари криле,

че от сянката, дето я хвърлят пред прага –

все на чужди врати се оказвахме с теб.

 

Погали с дъх ръцете ми, само толкова искам –

ти да бъдеш последния есенен миг,

а за грешки и прошки… друг път ще му мислим,

давай, яж, че Пророкът отваря очи.

© Ася Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??