Feb 20, 2010, 1:53 PM

Листопад 

  Poetry
956 0 19

С теб различно мълчим. И различно се молим,

само влакът еднакво не спира пред нас,

тук на релсите тихо заспал е Пророкът ни –

стиснал шепа от топлата есенна пръст.

 

Помогни ми да срежа на две тази ябълка

и до мене седни за последния пир,

не ми казвай в очите как, защо си направил,

колко днес съжаляваш, кой с какво бил сгрешил.

 

Не ми казвай за утре – вече няма такова,

отрежи тези болни и стари криле,

че от сянката, дето я хвърлят пред прага –

все на чужди врати се оказвахме с теб.

 

Погали с дъх ръцете ми, само толкова искам –

ти да бъдеш последния есенен миг,

а за грешки и прошки… друг път ще му мислим,

давай, яж, че Пророкът отваря очи.

© Ася All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??