Листопад
С теб различно мълчим. И различно се молим,
само влакът еднакво не спира пред нас,
тук на релсите тихо заспал е Пророкът ни –
стиснал шепа от топлата есенна пръст.
Помогни ми да срежа на две тази ябълка
и до мене седни за последния пир,
не ми казвай в очите как, защо си направил,
колко днес съжаляваш, кой с какво бил сгрешил.
Не ми казвай за утре – вече няма такова,
отрежи тези болни и стари криле,
че от сянката, дето я хвърлят пред прага –
все на чужди врати се оказвахме с теб.
Погали с дъх ръцете ми, само толкова искам –
ти да бъдеш последния есенен миг,
а за грешки и прошки… друг път ще му мислим,
давай, яж, че Пророкът отваря очи.
© Ася All rights reserved.
