6 ago 2008, 17:15

Листопад на спомените

Poesía » De amor

1.1K 0 3

Пада, отронва се едно листо,

вече пожълтяло, вече остаряло.

Пада и пита се защо

толкоз младо е ослепяло.

Пада второ, само с въздишка.

Спомен отива си заедно с него под ръка.

Гледам ги сякаш прочетена книжка -

отиват прах при прахта.

Земята ги вика там да погустуват,

при нея да отидат на почивка.

И с мен тихичко да се сбогуват,

да се отронят от моето сърце

и да оставят белег в нечии ръце...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Tin-Tin (Тина)

На мен също ми харесва. От една страна, защото напоследък само спомени ми се въртят в главата, а от друга - стиха е много хубав!

2008-09-21T21:10:54+03:00
silvestra (Силвия Герджикова)

Харесва ми.

2008-09-02T19:48:23+03:00
aLmA_mUeRtA (Ив)

Аз спирам вече, защото се ядосах и то много! Е, ако това е целта на поставящите двойки без обосновка, постигнахте я! Няма какво повече да добавя.

2008-08-06T19:49:37+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0