Aug 6, 2008, 5:15 PM

Листопад на спомените

Poetry » Love

1.1K 0 3

Пада, отронва се едно листо,

вече пожълтяло, вече остаряло.

Пада и пита се защо

толкоз младо е ослепяло.

Пада второ, само с въздишка.

Спомен отива си заедно с него под ръка.

Гледам ги сякаш прочетена книжка -

отиват прах при прахта.

Земята ги вика там да погустуват,

при нея да отидат на почивка.

И с мен тихичко да се сбогуват,

да се отронят от моето сърце

и да оставят белег в нечии ръце...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Tin-Tin (Тина)

На мен също ми харесва. От една страна, защото напоследък само спомени ми се въртят в главата, а от друга - стиха е много хубав!

2008-09-21T21:10:54+03:00
silvestra (Силвия Герджикова)

Харесва ми.

2008-09-02T19:48:23+03:00
aLmA_mUeRtA (Ив)

Аз спирам вече, защото се ядосах и то много! Е, ако това е целта на поставящите двойки без обосновка, постигнахте я! Няма какво повече да добавя.

2008-08-06T19:49:37+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0