Листопад на спомените
Пада, отронва се едно листо,
вече пожълтяло, вече остаряло.
Пада и пита се защо
толкоз младо е ослепяло.
Пада второ, само с въздишка.
Спомен отива си заедно с него под ръка.
Гледам ги сякаш прочетена книжка -
отиват прах при прахта.
Земята ги вика там да погустуват,
при нея да отидат на почивка.
И с мен тихичко да се сбогуват,
да се отронят от моето сърце
и да оставят белег в нечии ръце...
© Брияна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
На мен също ми харесва. От една страна, защото напоследък само спомени ми се въртят в главата, а от друга - стиха е много хубав!
-
Харесва ми.
-
Аз спирам вече, защото се ядосах и то много! Е, ако това е целта на поставящите двойки без обосновка, постигнахте я! Няма какво повече да добавя.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
