Умря разбита всяка надежда,
изчезна като жълто есенно листо.
Тихо въздишка една се процежда :
"Може пък и да е за добро!"
Но посоката своя не зная -
вървя без цел, изгубена, сама
и единственото, което желая,
е да почувствам, че съм у дома.
Преди живях доволна и щастлива
и радвах се на всеки следващ ден,
но всичко "истинско" било е фалшиво
и търся път обратно, път към мен. ...