Листопад от чувства
Умря разбита всяка надежда,
изчезна като жълто есенно листо.
Тихо въздишка една се процежда :
"Може пък и да е за добро!"
Но посоката своя не зная -
вървя без цел, изгубена, сама
и единственото, което желая,
е да почувствам, че съм у дома.
Преди живях доволна и щастлива
и радвах се на всеки следващ ден,
но всичко "истинско" било е фалшиво
и търся път обратно, път към мен.
Не искам сред заблуда да живея,
сред фалш, прикрит с насилен смях
и знам - да те забравя, ще успея !
Ще помня само утрото след нощен грях.
От всичко казано и сторено отричам се !
От тебе даже - тръгвай с нея ти !
Отричам се ! На друг сега обричам се
с нови цели, мисли и мечти.
Вали. В очакване съм за дъга.
Вървя си и не чувствам вече хлад.
Изчезват горест, болка и тъга
подобно есенния листопад.
12.2007
© Ралица All rights reserved.
