Всяка есен си има причина
да започне. И път да върви.
През безумния бяг на годините,
по-красива от всяко преди.
Плискат тихо вълните на залеза.
Есента като кораб расте.
И дъждът със сълзите на лятото,
дави моето нощно море.
Не тъгувай, остават мечтите ни.
С всяко ято долитат до теб.
Ако слънце танцува в очите ни,
ще си имаме свое небе. ...