4 нояб. 2011 г., 23:34

Листопад от звезди

837 0 11

Всяка есен си има причина

да започне. И път да върви.

През безумния бяг на годините,

по-красива от всяко преди.

 

Плискат тихо вълните на залеза.

Есента като кораб расте.

И дъждът със сълзите на лятото,

дави моето нощно море.

 

Не тъгувай, остават мечтите ни.

С всяко ято долитат до теб.

Ако слънце танцува в очите ни,

ще си имаме свое небе.

 

Есента ни се ражда от лятото,

онова, дето още гори

в твоя поглед след дълго очакване.

 

И вали в листопад от звезди.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...