2 jul 2007, 22:44

Листопади 

  Poesía
422 0 3
Колко време тихо сълзите събирах,
колко много мъка в тях побирах.
Колко много листопади гледах есента,
колко бели нишки аз откривах в моята коса.
Много пъти тихо се заричах,
да престана  да обичам този образ без душа.
Бавно нижеха се дни, години,
вече помъдряла гледам на света
и във малките неща откривам
много обич, топлина...

© Валя Митова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • В малките неща е скрит смисъла на голямата любов...
  • Вале, много нежен и топъл е стихът ти, трогна ме!
  • Бавно нижеха се дни, години,
    вече помъдряла гледам на света
    и във малките неща откривам
    много обич, топлина..."

    Който умее да се радва на малкото, един ден ще се зарадва и на голямото щастие.

    Хубав стих, Валя!!! Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??