2 jul 2007, 22:44

Листопади

  Poesía
652 0 3
Колко време тихо сълзите събирах,
колко много мъка в тях побирах.
Колко много листопади гледах есента,
колко бели нишки аз откривах в моята коса.
Много пъти тихо се заричах,
да престана  да обичам този образ без душа.
Бавно нижеха се дни, години,
вече помъдряла гледам на света
и във малките неща откривам
много обич, топлина...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Митова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В малките неща е скрит смисъла на голямата любов...
  • Вале, много нежен и топъл е стихът ти, трогна ме!
  • Бавно нижеха се дни, години,
    вече помъдряла гледам на света
    и във малките неща откривам
    много обич, топлина..."

    Който умее да се радва на малкото, един ден ще се зарадва и на голямото щастие.

    Хубав стих, Валя!!! Поздрави!!!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...