2 июл. 2007 г., 22:44

Листопади

Поэзия

656 0 3

Колко време тихо сълзите събирах,
колко много мъка в тях побирах.
Колко много листопади гледах есента,
колко бели нишки аз откривах в моята коса.
Много пъти тихо се заричах,
да престана да обичам този образ без душа.
Бавно нижеха се дни, години,
вече помъдряла гледам на света
и във малките неща откривам
много обич, топлина...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

valiordanov (Валентин Йорданов)

В малките неща е скрит смисъла на голямата любов...

2007-07-04T00:32:16+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Вале, много нежен и топъл е стихът ти, трогна ме!

2007-07-03T10:19:43+03:00
Романтик (Христо Костов)

Бавно нижеха се дни, години,
вече помъдряла гледам на света
и във малките неща откривам
много обич, топлина..."

Който умее да се радва на малкото, един ден ще се зарадва и на голямото щастие.

Хубав стих, Валя!!! Поздрави!!!

2007-07-03T08:35:58+03:00