Jul 2, 2007, 10:44 PM

Листопади

Poetry

657 0 3

Колко време тихо сълзите събирах,
колко много мъка в тях побирах.
Колко много листопади гледах есента,
колко бели нишки аз откривах в моята коса.
Много пъти тихо се заричах,
да престана да обичам този образ без душа.
Бавно нижеха се дни, години,
вече помъдряла гледам на света
и във малките неща откривам
много обич, топлина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

valiordanov (Валентин Йорданов)

В малките неща е скрит смисъла на голямата любов...

2007-07-04T00:32:16+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Вале, много нежен и топъл е стихът ти, трогна ме!

2007-07-03T10:19:43+03:00
Романтик (Христо Костов)

Бавно нижеха се дни, години,
вече помъдряла гледам на света
и във малките неща откривам
много обич, топлина..."

Който умее да се радва на малкото, един ден ще се зарадва и на голямото щастие.

Хубав стих, Валя!!! Поздрави!!!

2007-07-03T08:35:58+03:00

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0