2 oct 2011, 12:55  

Проглеждам

1.4K 0 22

Без тебе губя всичките посоки.

И ти го знаеш, затова мълчиш –

очакваш да те търся по високото,

където се опитваш да летиш.

 

Аз мога и така да те обичам  –

простих ти тази мъжка суета.

Но не миисли, че вечно ще надничам

зад някаква затворена врата.

 

Мерак до време. Чувствата линеят,

когато се оставят без храна.

Под сянката ти няма да живея.

Сега проглеждам. Искам светлина.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Напредва лодката – и без платна...
    Приятна вечер, Светла и Нели!
  • Ще стигне!
  • Всяка истинска лодка трябва да се кали в буря. Тъй че - пълен напред, Ели!
  • С обич пожелавам на всички "позлатени брегове" за лодката на любовта ви!
    Благодаря ти за вдъхновението, Ивайло!
  • Една Любов трепти в очакване
    и бори се с буйни ветрове.
    И устремена към твойте брегове
    препуска и лети в синьото море.
    ----------------------------------------
    Отново красив стих за силата на Любовта!
    Поздрави, Ели!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...