Проглеждам
Без тебе губя всичките посоки.
И ти го знаеш, затова мълчиш –
очакваш да те търся по високото,
където се опитваш да летиш.
Аз мога и така да те обичам –
простих ти тази мъжка суета.
Но не миисли, че вечно ще надничам
зад някаква затворена врата.
Мерак до време. Чувствата линеят,
когато се оставят без храна.
Под сянката ти няма да живея.
Сега проглеждам. Искам светлина.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Ангелова Todos los derechos reservados
