Без тебе губя всичките посоки.
И ти го знаеш, затова мълчиш –
очакваш да те търся по високото,
където се опитваш да летиш.
Аз мога и така да те обичам –
простих ти тази мъжка суета.
Но не миисли, че вечно ще надничам
зад някаква затворена врата.
Мерак до време. Чувствата линеят,
когато се оставят без храна.
Под сянката ти няма да живея.
Сега проглеждам. Искам светлина.