Без тебе губя всичките посоки.
И ти го знаеш, затова мълчиш –
очакваш да те търся по високото,
където се опитваш да летиш.
Аз мога и така да те обичам –
простих ти тази мъжка суета.
Но не миисли, че вечно ще надничам
зад някаква затворена врата.
Мерак до време. Чувствата линеят,
когато се оставят без храна.
Под сянката ти няма да живея.
Сега проглеждам. Искам светлина.
© Елица Ангелова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
