Лодките на любовта
Бреговете на нашето лято,
през вълните от пяна прозират.
Върховете на нещо познато,
във вълшебното синьо съзирам.
Днес къде ли е кеят със лодките,
поръждясали леко очукани.
Край брега да започнат разходките,
нежни гларуси литват засукани.
Там е раят на нашето имаме,
за щастливите дават желание.
Върховете в надежди отпивани,
талантливи за нежно внимание.
Да си вземем върха на планетата,
в хоризонти пламтящи от знание.
Любовта е заложник в ръцете ни,
ще получи ли пак нашето признание.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петър Петров Todos los derechos reservados