Лодките на любовта

Бреговете на нашето лято,

през вълните от пяна прозират.

Върховете на нещо познато,

във вълшебното синьо съзирам.

Днес къде ли е кеят със лодките,

поръждясали леко очукани.

Край брега да започнат разходките,

нежни гларуси литват засукани.

Там е раят на нашето имаме,

за щастливите дават желание.

Върховете в надежди отпивани,

талантливи за нежно внимание.

Да си вземем върха на планетата,

в хоризонти пламтящи от знание.

Любовта е заложник в ръцете ни,

ще получи ли пак нашето признание.